danda (Даниела)
358 1129
Sep 25, 2012, 12:35 PM

За времето в мен 

  Poetry » Other
778 0 7

Небето си раздрах от дъждове
и слънцето в илика му тропосах.
Над мене виснала е дреб, а не небе,
ненужна дреб върху гърба на просяк.

Морето ми пресъхна без сълзи,
сега солен е само споменът за лято.
И само в опакото на очите ми личи

зарасналият белег на сълзата.

И всеки ден е постен и оскъден,
от студ премръзнал – хилаво врабче.
И в нощите за миг не ми се сбъдна
насън да се яви и къс небе.

И някак си привикнах с януари,
дори тъгата си с усмивка нося.

Небето ли?
О, то е в мен. И не забравя,
че слънцето на две-на три тропосах.

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??