ЗАБАТАК
Съвременна версия по Иван Вазов
Българин съм, чичо. Българско момче.
Хе, там от Силистра… много е далече,
то да бях от Цюрих, ил Париж поне,
нямаше пред тебе за пари да хленча.
Ти Силистра знаеш ли, аз съм от там,
по-бетер от София сме в туй страшно
време,
от родата, чичо, останах аз сам,
ако ти разкажа, страх ще те съземе.
Другарите на Запад. Пари и коли.
Вече разговарят на чужди езици.
За Силистра, чичо, хич не ги боли,
те треперят само за свойте лъжи.
С мен подиграва всеки, който ще,
страх ме е, че може и да ме отупат,
един даже вече просташки ми рече
да съм духал нейде - горещата супа.
Абе, много страшно тука да си ти,
беден е народа, цените все скачат.
Господ да те пази, да не те боли,
смъртник си тогава. Скъп е илача.
Депутати разни, дават ми кураж...
Ний кураж си имаме, а парите малко.
Всичко, чичо, тук е явен камуфлаж.
Жалко за Силистра. За България жалко.
Аз поне да можех да ида навън.
В България не идвах - Боже, опази ма,
но това за мене си остава сън
който по тежи ми от лютата зима.
И черквата, чичо, на две се дели...
Жито ние газим – хляб не знаем що е.
Скапан е живота и назад върви,
няма нищо общо - нямам нищо мое.
Сутрин се събуждам – цените поели
курс към висините, а аз във дерето,
чувствам как живота за мене е спрел
щом не мога, ей така - по малко да кретам.
Днеска страшно нещо е – българин да си,
държавата, чичо, на търг я продават,
тук над България бесило виси,
и от ден на ден по страшно става.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Жалко може да е само за ония, които не са го научили! 