--
Нещо крещи.
Някой се приближава от сенките.
Свивам се в ъгъла и запушвам уши.
Иска душата ми.
Усещам го.
Болката ме разяжда.
Опитвам се да блокирам всяко влияние.
Безуспешно.
Тъмнината ме обгръща.
Изгубена съм.
Него го няма.
Къде е?!
Извиквам името му – без отговор.
- Обичаш ли ме? -
попитах през сълзи.
- Обичам те, ти си единствена!
Всичко е фалш, а аз съм разбита.
Сама...
© Ержи All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
