Заблудена
тихичко се промъкнах при теб сутринта. Усмихна се нежно, попита "как спа?", ала до изгрева, никой от двама ни не заспа. Спахме заедно на едно и също легло, бяхме вплели за последно телата в едно. Разбра, че те чакам, че сърцето прескача разбра... че твоето с моето се закача. И ти не спа, усетих те... не бях само аз, страшно беше, да го изречеме на глас, но докато аз си мислех как да се върнеш, ти си мислил как да си тръгнеш!
© Катрин Константинова All rights reserved.