Jul 23, 2014, 9:12 PM

Заблудена

  Poetry » Love
574 0 0
Спахме отделно, на две различни легла,
тихичко се промъкнах при теб сутринта. Усмихна се нежно, попита "как спа?", ала до изгрева, никой от двама ни не заспа.   Спахме заедно на едно и също легло, бяхме вплели за последно телата в едно. Разбра, че те чакам, че сърцето прескача разбра... че твоето с моето се закача.   И ти не спа, усетих те... не бях само аз, страшно беше, да го изречеме на глас, но докато аз си мислех как да се върнеш, ти си мислил как да си тръгнеш!  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катрин Константинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...