Заключих вратата! Ключа ще изхвърля,
но няма след теб да изтичам!
Сама ще приседна в студения ъгъл,
безсилна, че още обичам...
За кой ли път там ще проклинам съдбата,
която със теб ме обрече...
Е, казах си "Край!" и затворих вратата!
За мене си минало вече!
Забрана за обич! Знам, нищо не значи!!!
Умът е съвсем непотребен...
В момента, щом прага отново прекрача,
аз пак ще залитна... Към ТЕБЕ!
© Мариела Челебиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
