Заключих вратата! Ключа ще изхвърля,
но няма след теб да изтичам!
Сама ще приседна в студения ъгъл,
безсилна, че още обичам...
За кой ли път там ще проклинам съдбата,
която със теб ме обрече...
Е, казах си "Край!" и затворих вратата!
За мене си минало вече!
Забрана за обич! Знам, нищо не значи!!!
Умът е съвсем непотребен...
В момента, щом прага отново прекрача,
аз пак ще залитна... Към ТЕБЕ!
© Мариела Челебиева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
