Sep 12, 2009, 12:21 AM

Забранена любов

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Когато те видя,
сърцето ми започва силно да бие,
и сякаш любовта разума иска да надвие.
Непознати чувства в мен провокираш
и някак си вратичка към сърцето ми намираш.

Желая те, искам те, ревнувам те,
и никога няма да мога да ти кажа "не",
но ти си нещо, което не мога да имам,
ти си любовта, която не разбирам.

Забранено ми е да те обичам,
ала всяка твоя усмивка се отразява в мен като надежда
и всеки път сърцето ми наивно се подвежда.
Боли ме ужасно, но не защото ме нараняваш,
а заради надеждата, която всеки път в мен оставяш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пенка Ламбева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...