Когато слънцето притихне
и грешна нощ прегърне чувствата,
телата, тръпнещи в очакване,
се сливат нежно и откриват се.
Страстта, притискана във дните ни,
разпалва се във луд пожар,
любов открадват си душите ни,
сега те нямат господар!
И знам, не трябва да те искам,
но тялото за теб гори,
и чувствата си пак подтискам.
Да знаеш само как боли!
© Маргарита All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
