Когато слънцето притихне
и грешна нощ прегърне чувствата,
телата, тръпнещи в очакване,
се сливат нежно и откриват се.
Страстта, притискана във дните ни,
разпалва се във луд пожар,
любов открадват си душите ни,
сега те нямат господар!
И знам, не трябва да те искам,
но тялото за теб гори,
и чувствата си пак подтискам.
Да знаеш само как боли!
© Маргарита All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
