Забранено!
По средата на приказна мисъл
аз се блъснах в прозрачна стена.
Някой там страшно беше написал:
Забранено!!! Останах сама...
През стъклото слънце приятно
ме докосна с топли с лъчи
Не! Не беше за мен топлината.
Не мен търсеха твойте очи.
А назад пътят беше се срутил.
И така, без да знам накъде,
аз си тръгнах. За да се лутам.
Без слънце. И без сърце...
По средата на истинска болка,
като гърч от отровно ужилване,
аз те искаx толкова, колкото
се жадува вест за помилване.
И в средата на същата мисъл
аз намерих верния ход.
Забранено в стих те описах.
И те имам. В своя живот.
© Цвети Пеева All rights reserved.
