Забравен урок
Снощи Вие ли бяхте, другарко Игнатова?
Вече чувам как някой ме ругае на глас.
Но за мен, а навярно и за целия клас,
и за онзи далечен влюбен випуск, когато
тайно слушахме Пърпъл, тайно пеехме в парка
по куртки избелели "Лет ит би, лет ит би...",
ще останете спомен, част от наш`те съдби
романтично красива, затова и "другарко"
сте за мен, не "госпожо"... Но защо обяснявам?
Не на друг, а на себе си тези мисли дължа...
Впрочем мисля, че даже и това е лъжа...
Няма дългове. Просто в мен горчиво остава
безответната болка и вината, че снощи
не намерих куража да поспра. Сякаш Вие,
натоварена с тежки вързопи хартия
сред калта, бяхте нищо. И отминах. А още
помня как ни четяхте Пастернак и Лилиев,
и говорехме дълго за Петьофи и Блок -
те не бяха тогава част от някой урок,
но до тях търпеливо ни отведохте Вие.
И ни учехте честно да живеем. Уви,
снощи този урок се оказа забравен.
Гузен бързо отминах, а зад мен, изоставен
сякаш, къс от сърцето ми тъжно в мрака кърви.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
