Забравената къща
Стара болка днес ме връща
към забравената къща.
Сред трева и храсталаци,
с изпочупени капаци
къщата се разрушава...
Тя това ли заслужава?
Днес по плочник зеленясал
стигам прага буренясъл.
Стъпвам тихо и със тръпки...
Помни ли тя мойте стъпки?
Тази стара, стара къща
на вратата ме прегръща.
По челото ме целува.
В дълги нощи ме сънува.
Ето! Аз сега се връщам
и със поглед я прегръщам.
Пак към прага ù пристъпвам,
сякаш в миналото стъпвам.
И забравената къща
във душата ми се връща!
© Никола Апостолов All rights reserved.
