Забравената къща

Nov 2, 2013, 6:09 PM

Poetry » Other

425 0 7

Стара болка днес ме връща

към забравената къща.

Сред трева и храсталаци,

с изпочупени капаци

къщата се разрушава...

Тя това ли заслужава?

Днес по плочник зеленясал

стигам прага буренясъл.

Стъпвам тихо и със тръпки...

Помни ли тя мойте стъпки?

Тази стара, стара къща

на вратата ме прегръща.

По челото ме целува.

В дълги нощи ме сънува.

Ето! Аз сега се връщам

и със поглед я прегръщам.

Пак към прага ù пристъпвам,

сякаш в миналото стъпвам.

И забравената къща

във душата ми се връща!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

voda (Елица Ангелова)

2013-11-03T23:33:59+02:00

Всеки помни по един стар бащин праг, който с болка прекрачва...
Sanvali (Санвали)

2013-11-03T17:09:23+02:00

Поздрав Никола! Носталгичен, тъжен стих!
koli4a (Никола Апостолов)

2013-11-03T15:12:25+02:00

Благодаря, Приятели, за посещението и за прочита, за дадената оценка!
Бъдете здрави и хубава неделя!
krchernev (Красимир Чернев)

2013-11-03T14:34:56+02:00

Свидно и болно!Поздрав!
Helius (Елена Костадинова)

2013-11-03T10:50:24+02:00

С Рада!
radiola (Рада Димова)

2013-11-02T23:01:16+02:00

Харесах,освен това старите къщи винаги са ме вълнували–имат дух,имат характер, обживяни са...Имам подобно стихотворение,ще се радвам да го почетеш.Поздрав!
gravitacia (Вихра Волева)

2013-11-02T21:01:52+02:00

Това, което описваш е сред най- тъжните гледки. Като видя такава къща и мигом усещам порив да се втурна вътре и да пусна слънцето да влезе... Свидно ми е!