Забравени
Няма село, ни улици, само комини,
с две кокошки по двора, куцукащо куче.
Керемидено лятото босо през нивите
гази кротко и примка конопена суче.
Слънчогледи кръстосват зелени рапири .
Над полето се стрелкат ята лястовичи
и през тяхната песен, огласила турнира,
този край, тъй забравен, към рая наднича.
Електричките даже не стигат дотука,
телефон не тревожи навън тишината.
Две старици на боба гърбината чукат
- преглътнат, изохкат, препсуват рогатия.
И когато на пладнето вкисне му жежкото,
изпухти в прахоляка и прокашля умора,
свойте вехти сандали събува небето
и краката си топва в легена на двора.
Джафка кучето, пляска със лапа водата,
гони образи, хапе светулките слънчеви.
И загризало свойта коричка корава,
кърпи с опашка пътища калдъръмени.
А стариците чакат смъртта да потропа,
да закъкри джезвето, на кафе да й гледат,
после бавно да тръгнат по пътя към Господ
и дъхът им да литне през олука раздрепан.
© Валентина Йотова All rights reserved.
