Няма село, ни улици, само комини,
с две кокошки по двора, куцукащо куче.
Керемидено лятото босо през нивите
гази кротко и примка конопена суче.
Слънчогледи кръстосват зелени рапири .
Над полето се стрелкат ята лястовичи
и през тяхната песен, огласила турнира,
този край, тъй забравен, към рая наднича.
Електричките даже не стигат дотука,
телефон не тревожи навън тишината.
Две старици на боба гърбината чукат
- преглътнат, изохкат, препсуват рогатия. ...