Забравих вече чудните градини
с притихналите в клоните синигери.
Изминали са оттогава толкова години,
дошли са тук на есента вестители.
И бледа пролет някъде назад блести,
във моите коси събрала чуден дъх -
на майски рози, на лалета и звезди
е споменът за онзи дивен кът.
А тук далеч полярен вятър се е спрял,
сред голите клони на дърветата вее.
Цветята под земята пеят в тиха печал
и чакат сърцата им слънчев лъч да огрее.