djudji89 (Миглена Ангелова)

Светоглед 🇧🇬

Животът ни е глас, който пита какво е животът. Ако разбереш днес, защо ще живееш утре?! Откривайки всеки ден по нещо ново, интригуващо те и каращо те да искаш да продължиш напред. Отвори съзнанието си за нови съзгледи. Със средновековен ключ не можеш да отвориш вратата на бъдещето. Открий доброто в ...

djudji89

Prose » Others

2010-10-27T13:47:29+03:00 1.7K 1

Секунда смелост 🇧🇬

С посвещение.
Колко често не успяваме да изкажем всичко, което искаме?! Твърде често. За твърде важни неща. А всъщност толкова обикновени думи. Най-кратките думи са най-трудни за изричане: "Съжалявам", "Прости ми", "Извинявай", "Обичам". А за да ги кажеш, е нужна само секунда смелост. Затова, ако за ...

djudji89

Prose » Others

2010-10-25T21:00:13+03:00 973 2

Монолог 🇧🇬

От странен монолог към себе си изгубих мярата на времето. Не знаех, че тече и никога не спира... дори когато птиците запеят. Бях спряла тук под цъфнала акация, в последните дни на месеца. Стоях и взирах се в моя свят, в очакване на изгрева... изпращах с усмивка последната звезда на небосвода. Аз паз ...

djudji89

Prose » Others

2010-10-19T11:12:06+03:00 933 1

Ще спра 🇧🇬

Ще спра за миг и тихо ще погледна,
застанала тук под стария кестен.
Ще стоя отстрани, като сянка няма, бледна
за момент в последния жарък дъх на тази есен.
За да ме стопли той след дълга самота ...

djudji89

Poetry » Other

2010-09-25T18:39:31+03:00 811 1

Отговор 🇧🇬

"Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна. Въпросът е какво даваме!"
Ти зададе въпросa защо съм оптимист, защо съм наивна. Сега ще ти отговоря. Но не очаквай логичен отговор, аз не съм логична. Не очаквай да е зрял, аз няма да порасна. Не очаквай да е последователен, хората рядко са праволине ...

djudji89

Prose » Others

2010-07-20T14:02:19+03:00 1K 2

Кутийка със спомени 🇧🇬

Отново със същото посвещение.
На дъното на старото ми чекмедже открих една мъничка кутийка за бижута. Колко такива бях получавала, но ги изхвърлях всичките. Всичките, освен тази. Може би е по-различна от останалите?! Не. Същата е. Малка, розова на цвят, с форма на сърце. Но ето, че когато я отворя, ...

djudji89

Prose » Others

2010-07-16T11:16:10+03:00 1.4K 4

Време 🇧🇬

Архетипното и неостаряващо време завъртя колелото на бекрая и спря на моята спирка. Малка гара. В чакалнята няма никой. Лилави цветя се виждат наоколо. Тиха мелодия гали тези поля сякаш носена от вятъра, който поклаща малките лилави цветчета. Някъде там съм и аз полегнала сред тях, загледана в небет ...

djudji89

Prose » Others

2010-07-09T10:06:38+03:00 913 1

Поезия 🇧🇬

Творческа дейност, сътворение, поезия, живот... Творим във всеки момент, сътворяваме своята действителност. Свободна воля... свободата за всяко решение, пълна и всеобхватна. Моята поезия - избликът на чувства, пречупени през призмата на мислите. Парадоксът на времето - това, че го погубваме. Всяка с ...

djudji89

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2010-07-07T10:03:06+03:00 1K 1

Есенен полъх 🇧🇬

Душата на заспало цвете
в есенни обятия през Октомври пада.
И нежно скрива се в пръстта,
под завивка шарена от листопада.
Ягодово сладко скрито в шкафа, ...

djudji89

Poetry » Other

2010-07-07T07:38:00+03:00 715 1

Ела 🇧🇬

В косите ми все още има дъх на люляк,
целувката на слънцето е върху мойто чело.
Ела, приближи се, запомни ме такава,
докато времето всички спомени не е отнело.
Ела и виж в очите ми безбрежен океан, ...

djudji89

Poetry » Other

2010-06-29T09:11:04+03:00 724 1

* * * 🇧🇬

Мълчание... заседнал е в гърлото стон. Изпратен е за теб. Не го ли чу? Тишина... притихнал е гласът ми вътре в мен. Нека с теб да помълчим, заради нея... любовта. Усещаш ли я?! Тя изпълва пространството навред. Аз ти я изпращам, недей я гони. За теб е чакала един живот. По прашни булеварди е вървяла ...

djudji89

Prose » Others

2010-06-26T14:09:15+03:00 773 1

Страната на мечтите 🇧🇬

Там, под ясно-синьото небе,
се ширят поляни с цветя.
Там се простира моето царство,
където куклите стават деца.
Където феникс в своя полет се рее, ...

djudji89

Poetry » Other

2010-06-14T00:12:04+03:00 1K 1

Нощ 🇧🇬

Навън се стеле мрак,
Луната витална блести,
под мене тревата е влажна,
а отгоре ми блестят звезди.
Нейните лъчи минават през косата, ...

djudji89

Poetry » Other

2010-06-11T18:49:31+03:00 641 1

Забравено 🇧🇬

Забравих вече чудните градини
с притихналите в клоните синигери.
Изминали са оттогава толкова години,
дошли са тук на есента вестители.
И бледа пролет някъде назад блести, ...

djudji89

Poetry » Other

2010-06-10T14:31:14+03:00 1.1K 1

Без край 🇧🇬

С посвещение на един загубен приятел.
"Приятел е този, който знае песента на сърцето ти и може да ти я запее дори, когато си я забравил."
Чувал ли си някога една от онези истории, които започват хубаво, после стават тъжни, а края им е неизвестен?! Сигурно си слушал и разказвал много такива. Но присе ...

djudji89

Prose » Others

2010-06-09T09:30:38+03:00 1.7K 2

Фалшива 🇧🇬

Тъгата в прелестна премяна
промъква се незабелязано в тишина,
с маска на лицето си засмяна
граби с шепи от нечия душа.
Отива там, където тлее пламък ...

djudji89

Poetry » Other

2010-06-08T07:02:30+03:00 1.1K 1