Jan 2, 2021, 6:27 PM

Забравеното минало

  Poetry
721 0 0

На Шипка е тихо.
Черквата вдясно, двойният кръст, златни кубета.
Горе е тихо 
и почти няма нищо за гледане.
Малко сме - 
шепа идиоти.
Свели глави - мълчаливо стъпалата катерим.
Тежки обувки, качулки, яки
замръзващи в кухо безвремие.
Прострелно спокойно,
орли се реят над камъка.
Сиво небе, насълзени очи,
а под тебе е цяла България.
На връх Балкана е тихо.
През кръв усмихнати, 
спят героите в Рая.
А на склона с празни очи,
една батарея ръждясва в забрава.
Но нищо,
спете момчета,
вие сте живи, а ние тук сме умрелите...
Слизам надолу и ми горчи,
не за нас -
за подвигa на смелите...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Филип Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...