На Шипка е тихо.
Черквата вдясно, двойният кръст, златни кубета.
Горе е тихо 
и почти няма нищо за гледане.
Малко сме - 
шепа идиоти.
Свели глави - мълчаливо стъпалата катерим.
Тежки обувки, качулки, яки
замръзващи в кухо безвремие.
Прострелно спокойно,
орли се реят над камъка.
Сиво небе, насълзени очи,
а под тебе е цяла България.
На връх Балкана е тихо.
През кръв усмихнати, 
спят героите в Рая.
А на склона с празни очи,
една батарея ръждясва в забрава.
Но нищо,
спете момчета,
вие сте живи, а ние тук сме умрелите...
Слизам надолу и ми горчи,
не за нас -
за подвигa на смелите...