May 23, 2007, 9:42 AM

Забрави!!!

  Poetry
880 1 19
Аз тръгнах си.
Ти щастие ми пожела.
Със жест приятелски косите ми разроши...
Прошепна ми:
"Не си сама...
Когато пожелаеш...
Знаеш...
Твой съм!!!"
Аз тръгнах си
и ти остана сам.
Сърцето си безмилостно заключи.
От мъка и нещастие пиян,
с надежда чакаше, с нас пак да се получи...
Обичал си ме силно може би
и затова ми щастие желаеш.
За себе си обаче помисли.
И забрави!!!
Погледни ме!!!
Замълчи!!!
Назад не се обръщай!!!
Огледай се!!!
Пред тебе ТЯ стои
и чака ти да я познаеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яница Ботева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....