Един безпътен спомен скри нощта,
небето залезе и сълза отрони,
безплътни облаци от самота
в очите ти блестят отново.
И, странно избеляла, младостта
намира дланите ти посивели,
със времето си тръгна любовта
и старост във косите се разстели.
Един човек избяга от света,
със себе си понесе светлината,
отвлече мълком искрена мечта -
забрави любовта и теб - жената.
© Радосвета Петрова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
