Забрави ме
Сълзите ми бисерни сбирай
и наниз от тях направи.
Това ще ти дам аз от мене,
а другото ти забрави.
Как в сините нощи копняхме
за обич без бряг и вълни,
как в дните ни заедно бяхме -
събирахме смях и мечти.
Очите, като кладенци пусти,
изплакаха всички сълзи.
Аз дадох ти всичко от мен,
а ти го забрави за ден.
© Тонка Стефанова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
