Забравяне
Забравяне
Стъпките ти вече няма да чувам,
отдавна забраних на мислите си
да те догонват,
забраних на нощите си величие,
научих ръцете си
да те мразят.
Научих се да те забравям...
Не те търся вече да те срещам,
изоставих грешните илюзии,
че си идеалния,
като пауза в живота си те преминах,
преодолях те като мнимо желание...
Научих се да те забравям...
Най-страшно е, когато повярваш,
когато от мечтите си градиш
грешни чувства,
когато не смееш на глас да изричаш,
че обичаш човека до тебе,
но се научих да те забравям...
И това ми костваше много,
много сили и кротко умение,
да си гълтам сълзите,
без да ме виждат.
Тихо е сега... когато се сещам,
че няма за какво да се жертвам.
Научих се да те забравям,
а още помня, че те е имало...
© Триб Трибс All rights reserved.
