Mar 24, 2011, 9:12 PM

Забравяне

  Poetry » Love
1.1K 0 6

 

Забравяне

 

Стъпките ти вече няма да чувам,

отдавна забраних на мислите си

да те догонват,

забраних на нощите си величие,

научих ръцете си

да те мразят.

Научих се да те забравям...

Не те търся вече да те срещам,

изоставих грешните илюзии,

че си идеалния,

като пауза в живота си те преминах,

преодолях те като мнимо желание...

Научих се да те забравям...

Най-страшно е, когато повярваш,

когато от мечтите си градиш

грешни чувства,

когато не смееш на глас да изричаш,

че обичаш човека до тебе,

но се научих да те забравям...

И това ми костваше много,

много сили и кротко умение,

да си гълтам сълзите,

без да ме виждат.

Тихо е сега... когато се сещам,

че няма за какво да се жертвам.

Научих се да те забравям,

а още помня, че те е имало...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Триб Трибс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...