Забърках си попара
Гледа ме Луната яркас поглед магнетичен.Иска и се да ме вземев своя рог, себичен.Очертава ми пътека,стълбичка ми пуска.Да се изкача по нея,да ми стане дружка.Хей, звездичке, ти, до нея,я кажи на старата,да не вика, да оставида си ям попарата!Че каквато я забъркахс чушки и домати,хем се чудя, хем се мая,кой ще я омлати!?А пък тя, стои си кроткогоре в небесата,що не вземе тук да слезе,че да ми помага?Че от толкова проблемидъх не ми остана.Все едни ги аз забърквам,даже и за двама!
© Анета All rights reserved.
..Такъв е живота-дробим си попари и после си ги сърбаме,всички сме така...,понякога-човешко си е!
