Jun 11, 2007, 3:47 PM

Забърках си попара 

  Poetry
604 0 11
Гледа ме Луната ярка
с поглед магнетичен.
Иска и се да ме вземе
в своя рог, себичен.
Очертава ми пътека,
стълбичка ми пуска.
Да се изкача по нея,
да ми стане дружка.
Хей, звездичке, ти, до нея,
я кажи на старата,
да не вика, да остави
да си ям попарата!
Че каквато я забърках
с чушки и домати,
хем се чудя, хем се мая,
кой ще я омлати!?
А пък тя, стои си кротко
горе в небесата,
що не вземе тук да слезе,
че да ми помага?
Че от толкова проблеми
дъх не ми остана.
Все едни ги аз забърквам,
даже и за двама!

© Анета All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ОООООООО,Ани -не си само ти ,не си...,така че-СПОКО!..Такъв е живота-дробим си попари и после си ги сърбаме,всички сме така...,понякога-човешко си е!Не си бъди сама съдник! Целувам те за хубавото стихо!
  • Благодаря ви, милички!
    Ще има за всички!
    Аз умея да ги забърквам доста големи! и апетитни
  • Ако знаеш аз каква съм я забъркала...и си я сърбам.
    Усмихна ме
  • Да ти е сладка попарата, Ани!
    Нали си е наша, ще си я сърбаме
    Поздрав!
  • Браво!!!
  • Всички си забъркваме попарките,а после...
    Ама иначе ще ни е скучно Аничка!
    Прекрасна си,въпреки тези чушки и домати!
  • Ани страшна си!Май всички ще я сърбаме тая попара
  • Не се облизвайте, приятели!
    Ще има за всички!
  • То бива попара,ама с чушки и домати,съвсем на нищо не прилича
    Поздрав,слънце!Чакам следващото.
  • И аз ги бъркам. Има ли място и за мен да си хапна?
    Хубав стих, Ани!!! Поздрави!!!
  • Поздрав!Браво!
Random works
: ??:??