Зашушукаха
тъжно
капчуците,
зашеметени
от
дъждовната
есен.
Прозяха се
сънено
улуците
от
тяхната захвърлена
песен.
Тротоарите
от болка
заплакаха,
заченали
мънички
бари.
Слънцето
нетърпеливо
зачакаха...
зачакаха го и
старите
гари.
© Ивелина каменова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
