Jun 5, 2008, 12:07 PM

Зад щорите 

  Poetry » Other
1067 1 39
Не гледаме отдавна
през стъклата си.
Не викаме. Не плачем.
Не говорим.
На ивици сме скрити
в самотата си.
Прозоречно маскирани
със щори.
И моите, и твоите
са спуснати.
Подобно паравани
пред душите ни.
Прощално мълчаливи
са ни устните,
със някогашни
думи пренаситени.
Ръцете ни висят
като въжета,
събирали прахта
от недокосване.
Зад щорите живеем
на парчета.
Строшени. Непознати
И износени.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??