Не гледаме отдавна през стъклата си. Не викаме. Не плачем. Не говорим. На ивици сме скрити в самотата си. Прозоречно маскирани със щори. И моите, и твоите са спуснати. Подобно паравани пред душите ни. Прощално мълчаливи са ни устните, със някогашни думи пренаситени. Ръцете ни висят като въжета, събирали прахта от недокосване. Зад щорите живеем на парчета. Строшени. Непознати И износени.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.