Зад съня
Познавам вече тази извървяна тишина
с пътеки от прегракнали възможности.
Светът отново се пропука и над мен валя
пресипнал дъжд от спомени тревожни...
Препускат закъснели ветрове,
орисани да нямат собствен смисъл.
Което нямах дълго, вече го отне
една отдавна чакана, но непонятна истина.
Което сблъсках с мен неистово боля
и разполови небета и представи.
Даряват сблъсъците силни рамене,
но крият ревностно невидимите рани.
Най-късия си път ще скрия зад съня,
за да не срещна пак забравените мигове.
Сърцето помни всяка капка топлина,
но всички трудни пътища от него са избирани.
Където няма тъмнина, се раждат цветове,
а всяка жадувана радост е късна отплата.
Цветя поникват и в най-трудната трева,
но небето пази за награда светлината.
Тъгата научи ръцете сами да превързват
ранените парчета на душата по памет,
за да не могат чувствата ми да замръзнат.
Любовта е все така крехка утеха.
Мимолетните мигове парят...
© Георги All rights reserved.
