nyctophilia (Георги)
32 189
11.06.2015 г., 23:12 ч.

Зад съня 

  Поезия » Друга
635 1 11

Познавам вече тази извървяна тишина
с пътеки от прегракнали възможности.
Светът отново се пропука и над мен валя
пресипнал дъжд от спомени тревожни...
Препускат закъснели ветрове,
орисани да нямат собствен смисъл.
Което нямах дълго, вече го отне
една отдавна чакана, но непонятна истина.
Което сблъсках с мен неистово боля
и разполови небета и представи.
Даряват сблъсъците силни рамене,
но крият ревностно невидимите рани.
Най-късия си път ще скрия зад съня,
за да не срещна пак забравените мигове.
Сърцето помни всяка капка топлина,
но всички трудни пътища от него са избирани.
Където няма тъмнина, се раждат цветове,
а всяка жадувана радост е късна отплата.
Цветя поникват и в най-трудната трева,
но небето пази за награда светлината.
Тъгата научи ръцете сами да превързват
ранените парчета на душата по памет,
за да не могат чувствата ми да замръзнат.
Любовта е все така крехка утеха.
Мимолетните мигове парят...

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ви благодаря, хубави думи от чудесни автори..!
  • "Познавам вече тази извървяна тишина
    с пътеки от прегракнали възможности"

    Пътеките прегракнаха от чакане...
    Везните се римуваха с несигурност.
    Несвършеното свършва в самота
    препълнена с несбъднали се мигове...
  • Много силно и красиво стихотворение! Прочетох няколко пъти и всеки ред направо мина през мен!
  • Силна и тъжна поезия,
    извираща от дълбините на душата ти.
    Мисля, че подобни думи могат да бъдат написани,
    когато са преживяни по някакъв начин!
    Поздрави, Георги!
  • Може би най–доброто ти до тук/според мен/!Силни прозрения, близки до моя светоглед! Поздравявам те, Георги за тази много силна творба!
  • Притежаваш тази способност, забелязял съм...
  • Радва ме присъствието на автори като вас на моята страница! Признателен съм ви! Дано оправдавам думите ви! Таня, ти самата имаш чудесни метафори, всеки носи нещо от себе си, това е хубавата страна на споделянето. Белла...Това, което си написала е дълбоко попадение! "Оцелелите мъртви" е синтезиран образ, чувствам го много близък, изгубиш ли нещо, себе си безвъзвратно веднъж, можеш цял живот да бродиш в опити да събираш парчетата...
    Благодаря, Ренета, нали знаеш, че светлината е най-ярка в пълна тъмнина.
    Благодаря ти, Станислав, ще се опитам, но не мисля че ще ми се получи...
    Ан, това е писано много спонтанно и сигурно си права, но предпочетох почти да не го редактирам. Благодара ти за искреното мнение!
    Младен, приятно ми е, че творбата ми ти прави такова впечатление! Благодаря ти за доверието и за цялостната оценка!
  • "Препускат закъснели ветрове,
    орисани да нямат собствен смисъл.
    Което нямах дълго, вече го отне
    една отдавна чакана, но непонятна истина.
    ...Където няма тъмнина, се раждат цветове,
    а всяка жадувана радост е късна отплата.
    Цветя поникват и в най-трудната трева,
    но небето пази за награда светлината."

    Извадих си от твоя текст, Георги, това цялостно завършено поетично ОКО. Него оставям в паметта си. Демонстрираш изящна и нетривиална образност и това ще привлича все повече читатели към твоите текстове, както привлече и мен!

    Поздравление и ти желая нови поетични успехи! Ти напълно ги заслужаваш с непресекващото търсене и постигане на финеса и приглушената носталгия.
  • Които си го може, си го може...Стига се разчленявай!!!
  • "Най-късия си път ще скрия зад съня,
    за да не срещна пак забравените мигове."
    Все повече ми харесва поезията ти, Георги!Моите възхищения!!
  • С риск да наруша авторското право, ми идва да си присвоя половината ти метафори, Жоре
Предложения
: ??:??