На улицата, в следващата пряка,
слънчевото зайче палаво се спря,
сгуши се в надвесената стряха
и в очите на момче се припозна.
Трапчинково усмихна се момиче,
вятърът със клони се преплете,
облян от слънце облак се затича,
един поет пък подреди куплети.
Две птици тайно дадоха си знак,
алеята килим изплете от зелено,
по стъклото капки стекоха се пак,
а то им каза: – Днес не сте студени. ...