зад залеза
Тичай, страннико, тя те чака зад залеза,
в рокля пурпурна с тънък воал.
И очите и светят с искрите запалени
от любовния, див, твой пожар.
Бързай, страннико вятър, към запада,
там, където огньовете страстни горят
и докосва небето с дланта си земята,
птици любят се и по две все летят.
Там притихва денят и се сгушва вечерно
умореното и на нейните светли очи,
там в жаравата плуват сред алено
закопнелите ласки на летните дни.
Ти натам отлети, ветре, побързай!
Накъделена жар от любов там трепти.
Загърни я с крилата си и разпръсвай
усмивките на красивите залезни дни.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
