Аз слънце изпращам в простора прозрачен
към залез вечерен в морето червено,
с очи натъжени и с поглед вторачен,
със част от сърцето във мъка кървено.
С тъга осъзнавам: добре ми е бùло,
че слънце ме гряло в уста на зората
и в мене предчувствие вече се свило,
че идва студено от пустош в гората.
Сега се разделям със слънцето бяло
и то си потъва в залеза морен.
И тъй си отива живота нацяло
на времето вече във края покорен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up