Nov 12, 2006, 2:45 PM

Задача / с шест известни и едно неизвестно/

  Poetry
1.1K 0 25

/моля ви не решавайте задачата
без сборника по смехонометрия/

Представете си една жена-стихия,

/ако сте я срещали, знаете какво е/,

умножете я по шест /силна олелия/

това началото е на уравнението мое.

Задачата развийте  в една пицария,

тези шест жени, много приказливи

седят и си говорят /теми пиперлия/

в смях заливат се, диви и бъбриви.

Добавете на масата съседна мъж

самотен, много мълчалив, смутен,

вестник той чете, задълбочено уж,

и не помръдва и е леко притеснен.

Руменина избива,треперят нозете

степенувайте на квадрат търпение,

сега скоби сложете и ги затворете

разделете на четири часа веселие.

Видяхте тук условието на задачата

сега с усмивка отговора получете.

Пита се, докато мъжа беше на масата

колко страници от вестника прочете?

Отговор: ........

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравейте и благодаря милички Данче и Даша,
    ето и Креми потвърждава за веселбата наша.

    Поздрав и весел ден ви желая.
  • Развесели всички тук с това закачливо стихче! Поздравления и от мен!
  • Щом имам твоето потвърждение
    не искам вече да гадая.
    Изказвам своите уважения
    на цялата компания
    и нови веселби
    и ласки ви желая.
  • Че беше веселба голяма, беше,
    но и мъжа се забавлява Даша.
    Уж весник съсредоточено четеше,
    а пък следеше всяка дума наша.

    Зарадва ме коментара ти мила.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Голямо веселба е било - цели четири часа! Поздравления! Горкия МЪЖ...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...