(из цикъла „Вицове в рими”)

Един борец в бутиков магазин
си купи канделабри със висулки.
На тръгване дочу клиент един
да казва на жена си; „Виж, с дрънкулки
какви е този задник...” Още нещо
мъжът ù каза, само че не чу го,
ала видя, че сочеше към свещник, 
подобен на покупката му. „Друго,
модерно име е това навярно
за лампите ми.” – рече си. След време
монтира ги на вилата в Каварна.
Веднъж приятел каза му; „С големи
висулки тази лампа е, браточка.”
„На туй му викат задник, брат, да знаеш!”
„Не лампа...”, „... задник...”, „... лампа...”, „... задник...”. Точка
на спора да поставят най-накрая
решиха, като питат във бутика.
На млада продавачка ù се падна
да ги обслужва. Първият ù вика;
„Веднага, маце, дай да видя задник!”
Уплаши се до смърт горката булка,
бикините събу и се надупи.
„Не този... искам задника с висулки,
какъвто преди време тук си купих!”
При шефа тя отиде, занарежда;
„Прощавай, шефе, вънка двама яки
борци си търсят задник, но изглежда,
че явно, шефе, твоя задник чакат!”