(На моя приятел – чичо Жоро)
Две рози ти оставих, красиви рози от мен,
една красота споделих с теб този слънчев ден.
За теб са, мой приятелю, донесох ги от душа
и стихове написах за теб, но изпълнени с тъга!
Отиде си и знаеш ли как ми липсваш ти сега,
няма го моят приятел мъдър с бялата коса!
Ти помагаше ми в трудностите мои и в работа,
беше до мен в радост и в моята нерадостна съдба.
А сега ме гледаш отново с своите добри очи,
от снимката на камъка сякаш доброта струи.
И аз те гледам и сякаш лика ти е още жив, ...