Задушница е!
Задушница е! Време за умрелите...
И въздухът притиска и тежи.
И колкото и сълзи да пролеем,
не ще ги върнем никога, уви!
*
Задушница е! Болка стиска гърлото
за вас, обични, там в безкрайността.
В очите ни напират само сълзите,
чертаят своя път към вечността.
*
Задушница е! Днес за вас си спомняме
и ще нахраним вашите души.
Ще напоим с вино гробовете
и в памет ще сведем пред вас глави.
---
В памет на всичките ми близки, поели своя път към вечността и на моя незабравим и любим баща.
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
