Подай ръка и нека тръгнем
по път, осеян със звезди.
Една звезда във теб проблясва,
една във мен - това си ти!
Назад? Недей! Върви нататък,
където заедно ще изградим,
с любов и жар във буен пламък,
живота си неповторим.
През лед и огън, в мрак и бури
до теб съм, смело продължи
към следващия връх чутовен,
към светло-сини висини.
И все тъй заедно ще крачим
към сетен залез, послеслов.
Макар и доста побелели,
в сърце ще носим теб, любов!
© Чичко Тревичко All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
