Mar 7, 2019, 3:30 PM

Заедно

Poetry » Love

930 2 0

Подай ръка и нека тръгнем
по път, осеян със звезди.
Една звезда във теб проблясва,
една във мен - това си ти!

Назад? Недей! Върви нататък,
където заедно ще изградим,
с любов и жар във буен пламък,
живота си неповторим.

През лед и огън, в мрак и бури
до теб съм, смело продължи
към следващия връх чутовен,
към светло-сини висини.

И все тъй заедно ще крачим
към сетен залез, послеслов.
Макар и доста побелели,
в сърце ще носим теб, любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0