Може би това си ти,
а може би така ми се иска
да докосна теб сега
със моята малка, нежна ръка,
да се вгледам в тъжните ти от болка очи
и да видя в тях отражението как гори.
Да осъзная, че и теб те боли,
но самотата ще е в двама ни, разбери.
За нас никога няма да има път,
ще има само две души, които ще се молят
поне във следващия си живот
да са заедно, като преди.
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
