Дели ни дървен капак, два метра земя и цял свят отвъден.
А спомени изплуват на повърхността и събират несъбируемото.
Събират туптящи сърца и едно сърце спряло.
Събират Живот със Смъртта.
Събират черно и бяло.
Събират брат с брата и враг с врага
и всички по един начин тъгуват.
Изпращат млада невинна душа,
която вече някъде другаде съществува.
На Ивайло
© Търм Търм All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
