27.05.2015 г., 23:10

Заедно разделени

573 0 0

Дели ни дървен капак, два метра земя и цял свят отвъден.

А спомени изплуват на повърхността и събират несъбируемото.

Събират туптящи сърца и едно сърце спряло.

Събират Живот със Смъртта.

Събират черно и бяло.

Събират брат с брата и враг с врага

и всички по един начин тъгуват.

Изпращат млада невинна душа,

която вече някъде другаде съществува.

 

На Ивайло

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Търм Търм Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...