Дели ни дървен капак, два метра земя и цял свят отвъден.
А спомени изплуват на повърхността и събират несъбируемото.
Събират туптящи сърца и едно сърце спряло.
Събират Живот със Смъртта.
Събират черно и бяло.
Събират брат с брата и враг с врага
и всички по един начин тъгуват.
Изпращат млада невинна душа,
която вече някъде другаде съществува.
На Ивайло