Заедно във Вечността…
И ето че отново,
щом мрак се спусне над града,
той излиза и е сам – отново -
с очи, блестящи и жадни за любов и… глад.
А градът е вече тих.
Всички спят, а удари полунощ едва…
Той цяла нощ ще броди сам
из пустите и мрачни улици.
Сърцето му - от лед, само тя може да го стопли…
Но лежи си там- бледа и студена,
във дървения си ковчег, ...