Заедно във вечността.

Maryroj (МД)
259 725

Apr 5, 2020, 11:39 PM

Poetry » Love

497 1 2

Душата ми е бродница без име,

самотна скитаща се по света

и търсеща в небитието

твоята изгубена душа.

Не си изплашен ти от мен-

така ми казваш?

О, трябва ти да се боиш!

Демон аз съм

и моето слово може да убива…

Сега страхуваш ли се?

Страхуваш ли се,

че Земята със словата си

аз мога да изпепеля,

буря да призова,

вихрушка да извия

и дъжд пороен после да вали,

земята да разтреса със своята сила…

Но не, не се страхувай!

Нищо от това, не ще аз сторя.

Ще се свия във черупката си,

в която е прикована моята душа

и тихо ще скърбя и страдам

в своята неизоставяща ме самота.

И някога, когато смъртта

от оковите душата ми освободи,

тя пак самотна ще се скита

през време и пространство.

през съдби, изкупления, прокоби

и пак ще търси твоята душа,

защото душите ни

не бива да са разделени,

те заедно трябва да са във вечността.

Please sign in with your account so you can comment and vote.