Заедно във вечността.
Душата ми е бродница без име,
самотна скитаща се по света
и търсеща в небитието
твоята изгубена душа.
Не си изплашен ти от мен-
така ми казваш?
О, трябва ти да се боиш!
Демон аз съм
и моето слово може да убива…
Сега страхуваш ли се?
Страхуваш ли се,
че Земята със словата си
аз мога да изпепеля,
буря да призова,
вихрушка да извия
и дъжд пороен после да вали,
земята да разтреса със своята сила…
Но не, не се страхувай!
Нищо от това, не ще аз сторя.
Ще се свия във черупката си,
в която е прикована моята душа
и тихо ще скърбя и страдам
в своята неизоставяща ме самота.
И някога, когато смъртта
от оковите душата ми освободи,
тя пак самотна ще се скита
през време и пространство.
през съдби, изкупления, прокоби
и пак ще търси твоята душа,
защото душите ни
не бива да са разделени,
те заедно трябва да са във вечността.
© МД All rights reserved.
