Заешка душица
Есен в сукман с тежка кошница - пълна,
с грозде преяли, пияни врабчета.
Мъничка, крехка надежда покълна -
плах минзухар с две лилави очета.
Казват - от съмнало кърпи кожуха,
слънчев гледец - той в сърцето прибран е -
спомен за летния зной - за разтуха,
в зимния студ топлинка да остане.
Тръпне предутринно, вехто плашило,
вятър през дрипи, мелодия стара,
свири на гайда и тънко ручило,
къса от тънката синя омара.
Свито на топчица плахото зайче,
там през баирите стъпки дочува.
Есен подава му медно кравайче,
в душицата заешка, зима върлува...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
