Загаснало огнище
600
0
0
________________________________
Отново рисувам очите ти,
от тях дълго крих мечтите си.
Ще ме пронижеш с поглед пак,
а после ще отминеш като късен знак.
Ръката ти топла и силна,
помня още как ме милва.
Докосването ти - меко и нежно,
щом сгрешах, махваше с ръка небрежно.
Зная как става, щом човек се зарича -
започва през пръстите му времето да изтича.
Загаснало огнище в студена зима станах,
въпреки че топлите лъчи на душата ти хванах.
И така ще те помни тук, в мен, сърцето,
ще дарява с топли милувки момчето,
с което дълго се чакахме, все така обнадеждени,
а зад гърба ни животът ни правеше все по-уморени.
______________________________________________
Отново рисувам очите ти,
от тях дълго крих мечтите си.
Ще ме пронижеш с поглед пак,
а после ще отминеш като късен знак.
Ръката ти топла и силна,
помня още как ме милва.
Докосването ти - меко и нежно,
щом сгрешах, махваше с ръка небрежно.
Зная как става, щом човек се зарича -
започва през пръстите му времето да изтича.
Загаснало огнище в студена зима станах,
въпреки че топлите лъчи на душата ти хванах.
И така ще те помни тук, в мен, сърцето,
ще дарява с топли милувки момчето,
с което дълго се чакахме, все така обнадеждени,
а зад гърба ни животът ни правеше все по-уморени.
______________________________________________
© Симона All rights reserved.
