Загледана във сивото
Загледана във сивото на дните,
поставен за контур .
Искам да извикам,
да крещя.
Искам цветовете да сменя.
Искам огнено червено,пурпур.
Цветовете с мене да крещят,
да вият.
А залезът да ме рисува,
да ме обгръща и прегръща вятъра.
Полегнала на дъното
на морското дълбоко синьо
викът ми сетне нека секне.
А исках теб да нарисувам.
Ще мога ли?
Ще мога ли да нарисувам вятъра?
Който минава и не спира.
Ще мога ли водата да извая?
Която изтича между два бряга.
Ще мога ли да вляза в огъня,
да бъда жар от дивият пожар
в гръдта си,без да изгоря?
Да бъда себе си и другата,
която трябва пак да бъда?
Да гледам сивотата на деня,
как всичко бавно чезне,гасне.
На кръст разпънала снага,душа,
безгласна струна,няма,мълчалива.
От сивотата ,пепелта ,
роди се тя любов -мечта!
една планета необятна.
Една надежда,че след скръбта
ще дойде радостта.
След сивото ще бъде алено,
ще бъде огнено-червено.
Ще бъде пурпурно!
поставен за контур .
Искам да извикам,
да крещя.
Искам цветовете да сменя.
Искам огнено червено,пурпур.
Цветовете с мене да крещят,
да вият.
А залезът да ме рисува,
да ме обгръща и прегръща вятъра.
Полегнала на дъното
на морското дълбоко синьо
викът ми сетне нека секне.
А исках теб да нарисувам.
Ще мога ли?
Ще мога ли да нарисувам вятъра?
Който минава и не спира.
Ще мога ли водата да извая?
Която изтича между два бряга.
Ще мога ли да вляза в огъня,
да бъда жар от дивият пожар
в гръдта си,без да изгоря?
Да бъда себе си и другата,
която трябва пак да бъда?
Да гледам сивотата на деня,
как всичко бавно чезне,гасне.
На кръст разпънала снага,душа,
безгласна струна,няма,мълчалива.
От сивотата ,пепелта ,
роди се тя любов -мечта!
една планета необятна.
Една надежда,че след скръбта
ще дойде радостта.
След сивото ще бъде алено,
ще бъде огнено-червено.
Ще бъде пурпурно!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
6!
