Заговор
Не поглеждай назад, не тъгувай,
не можем да върнем годините.
Хайде, стягай багажа, рискувай -
защо да кръжиш над руините
на отдавна заглъхнала песен?
Ти пътя не знаеш и лятото
бавно гасне в прохладната есен -
литни по следите на ятото!
На разсъмване въздухът син е,
трептят от ветреца крилата ти.
Сто екватора трябва да минеш
и сляпо да следваш мечтата си.
Ще те чакам да дойдеш сред зима,
да стопля с дъха си душата ти
с две молитви - за нас, да ни има
и с конска подкова в ръката си.
© Вакрилов All rights reserved.
