Загубих...(И няма що да ме спаси...)
ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА
XLV. ЗАГУБИХ...(И НЯМА ЩО ДА МЕ СПАСИ...)
Загубих малкия юнак,
рисуващ с водните боички
забързания шарен влак
и хрупащи листак козички…
…и момъкът насред ръжта,
тъй волен, ала особняк и
израсъл на межда[i] между
площада лъскав и сокака[ii],…
…мъжът, заклеващ се във вярност
по-ревностно и от монах,
ала накрая безхаберно
предал от най-човешки страх!...
…Съпругът все любвеобилен,
крепящ на плещите уюта
на дом мечтан…Ала не бил
разбран, че сред тъма се лута,…
…бащата, пускащ хвърчила
със смях за акомпанимент
на милата си дъщеря,
от болка днес е преклонен,…
…творецът, нивга непреставащ
под сълзите на свещи лоени,
да пише, задушен в забрава
като сред бурени алое…
Загубих като отглас и
стремлението да съм човечен.
И няма що да ме спаси,
стихът ми щом го няма…
вече!
15.02.2024 г
Владислав Недялков
[i] Б.а. мн. межди, ж. Граница между два или повече земеделски участъка; синор.
[ii] Б.а. мн. сокаци, (два) сокака, м. Остар. Улица.
© Владислав Недялков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много болезнено, Влади, направо...
Но стихът ти още го има!
Поздравявам те. -
Обичам да те чета, Влади!💙🍀🍀🍀
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Разтърсващ финал! Поздравление, скъпи Приятелю!