Apr 17, 2012, 1:49 PM

Загубих се от Любов

  Poetry » Love
617 0 0

Докато раздавах Любов на теб,

забравих за себе си,

това е най-грешната пътека,

по която върви човека!

 

 

Така излиза, че съм наивна,

с мен трябва да се съобразяваш,

и станах даденост за теб, 

така по-малко ме уважаваш.

 

 

Тъкмо бях се открила, 

и в тебе се загубих,

обикнах повече теб,

отколкото себе си!

 

 

Любовта е равна за всеки,

 аз давам ти моята,

 но ще обичам и мен, 

за да ме уважаваш всеки ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вера All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...