Загубила съм време и очи
Загубила съм време и очи
за взирането в свои отражения.
Минава времето и си личи
презрителното огледално мнение.
По бръчиците мога да чета
забравените страсти и протести
и знам, че оредялата коса
е нещо некрасиво, но естествено.
Личи ми всичко дето ми тежи.
Походката ми вече се забавя.
И може би след някакви си дни
ще почна безпричинно да забравям,
но всъщност аз започнах отсега-
печатам некролог на суетата...
И всеки миг за взиране ценя
в красивото, а не в огледалата.
