тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
Oct 1, 2008, 8:52 AM

Закачалка на миналото

598 0 5
Нетипично профилирана,
на привидното с обвивката
и с присъствие накитена
без клишета лъскави...
С великолепие на синьо
и нощ междузвездна...
И в мрак проектирана -
разказвач  мълчаливец,
за сенки някому принадлежали,
за образи с най-нежно отражение,
завинаги побрани в раковини...
Ветрилообразно завръщат се в дома ни,
като копнежен танц светлинен,
като съдбовно сбрани звуци,
със възела си "гордиев" преплетени,
с послание от земята ничия,
с отсъствие накитени,
между живота и неживота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0