1.10.2008 г., 8:52 ч.

Закачалка на миналото 

  Поезия » Философска
452 0 5
Нетипично профилирана,
на привидното с обвивката
и с присъствие накитена
без клишета лъскави...
С великолепие на синьо
и нощ междузвездна...
И в мрак проектирана -
разказвач  мълчаливец,
за сенки някому принадлежали,
за образи с най-нежно отражение,
завинаги побрани в раковини...
Ветрилообразно завръщат се в дома ни,
като копнежен танц светлинен,
като съдбовно сбрани звуци,
със възела си "гордиев" преплетени,
с послание от земята ничия,
с отсъствие накитени,
между живота и неживота.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??