Заклевам те! (по "Брулени хълмове)
Спомни си, ти ми обеща,
закле се в нашата обща душа,
че нищо и никой няма да ни раздели!
Това е по-силно от двама ни дори.
И не можеш да му противостоиш,
иначе и двамата ще ни унищожиш!
Но ако някой черен ден си тръгнеш обиден,
накрай света ще открия образа ти свиден.
Очите ми ще те преследват във съня,
моят глас не ще ти дава мира през деня.
Нито рай, нито ад над нас имат власт!
Ако в леден гроб лежиш под земята,
аз ще го усетя, ще усетя миризмата.
Над теб върху черната пръст ще легна,
ще изпъна тяло, глава ще облегна.
Сред гнило ухание на диви лози
аз ще замра, ще притворя очи.
И няма да мръдна, все едно спя,
ще проблясват само увяхнали, бели цветя.
Жив ли си, знай, когато аз умра,
духът ми без покой ще скита из света.
Призракът ще вика и ти ще го чуваш,
ще страдаш, ще чакаш, по него ще тъгуваш
и ще го молиш да те прибере.
Заклевам те!
Как да живея без моя живот?
Как да живея без моята душа?
Всичкото това си ти!
Ти си Любовта!
© Калина All rights reserved.
