Dec 7, 2007, 6:51 PM

Заключена любов 

  Poetry » Love
2826 1 47
Въпросно се събуждам уморена.
С въпросите посрещам и нощта.
Дали и мъничко съм ти потребна,
или за теб съм... просто ей така?
По навик ми омръзна да живея!
Не виждаш ли? Жена стои до теб!
Камък аз не съм от мавзолея,
не съм от чашата ти бучка лед.
Губиш ме, но слепи са очите.
за миг те моля - ти ме погледни!
Ще видиш по лицето ми следите,
оставени от многото сълзи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Нилсън All rights reserved.

Random works
: ??:??