Заключена любов
Въпросно се събуждам уморена.
С въпросите посрещам и нощта.
Дали и мъничко съм ти потребна,
или за теб съм... просто ей така?
По навик ми омръзна да живея!
Не виждаш ли? Жена стои до теб!
Камък аз не съм от мавзолея,
не съм от чашата ти бучка лед.
Губиш ме, но слепи са очите.
за миг те моля - ти ме погледни!
Ще видиш по лицето ми следите,
оставени от многото сълзи.
Заключена любов не ми е нужна,
дори ключЪт изгубен е сега.
Ръката ти е чужда и небрежна,
до мен си. Но защо ли съм сама?
Отровно ми е някога със тебе,
вливаш се във вените - боли!
Не знам, дали ще има време,
противоотровата да бъдеш ти.
Самотно вечер виното си пиеш,
замислено посрещаш утринта,
надявах се във мене да откриеш
не поредната - а твоята жена.
Въпросно ще си тръгна аз от теб.
"Сбогом" ще ти кажа със очите.
И се моля, някой ден да рзбереш,
че ме загуби за сметка на парите!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
