Заключена усмивка
Болиш ме там във тъмното.
Заключил си усмивката ми с катинар.
Ти мен на бъдещето си обрекъл в сънища,
ревниво пазена във тъмния олтар.
И в лабиринт от неми думи
пак без свян ще ме зазиждаш.
В тайника за сбъдване,
неопетнена от коварните сплетни.
Нарисувана ще ме познаеш ли,
когато сянката ще имаш само,
останала да ти напомня
за сън, от който те боли.
Виновен ли ще бъдеш?
Или оклеветен?
Дори обичан, знам, ще ме кълнеш.
Очите ми със обич
ще те следват до отвъдното.
Оставили следа в сърцето,
ще чувстваш, че си победен.
А любовта ни дълго и след нас ще тлее
във залеза на всеки следващ ден.
Т.К.
© Таня Кирилова All rights reserved.
