Заключени надежди
Заключвам в думи своите надежди,
мечтите си, и мъката си даже.
Потребен си ми! Трябваш ми по спешност!
Нали си знаеш колко си ми важен!
От бърза твоя помощ се нуждая,
надавам вик, със свещ те чакам в мрака!
Преди да ме погълне безнадеждност,
преди да ни подмине с писък влака...
Не се бави, дано си тук навреме!
Свещта догаря и едва мъждука!
Стрелките бързат, дявол да го вземе!
А аз съм там, пък ти ме търсиш тука...
Дано отново срещнем се със теб!
Дано се стоплим, себе си открили!
А после? Продължаваме напред,
додето имаме любов и сили... :)
© Мария Борисова All rights reserved.
